Исторически очерци от Емил Кацаров

Северин

След възобновяването на своята държавност през 1187 година, България възвръща владенията си отвъд Дунав. Това се случва окончателно при цар Калоян. Тогава Търново осъществява пряк контрол над Молдова и цялата Влашка низина.
Около 1228 г маджарите овладяват областта на запад от река Олт и през 1230 г е формирана унгарската административна област Северински банат, която официално е присъединена към Унгарското кралство. Според табела, окачена в реставрираната част на северинската крепост, около средата на 13-ти век рицари-хоспиталиери на унгарска служба построяват средновековната цитаделата Северин. Тя е издигната да пази пролома Железни врата от честите български набези. Българската държава прави поне три опита да възстанови властта си над западната част от Влашко (земите западно от река Олт), но те са неуспешни.

Крепостта Северин пада в български ръце едва в края на 13-ти век при управлението на бдинския полунезависим български велможа Михаил Шишман, чийто син малко по-късно става български цар под името Михаил Трети Шишман. Михаил Шишман се възползвал от междуособиците в Унгария и успял да присъедини обширни територии на север от Дунав, западно от река Олт, включително и крепостта Северин. Твърдината остава в български ръце около четвърт век. По това време в крепостта е построена православна църква, която по-късно, при повторното връщане на унгарците е превърната в католическа. И днес около руините на храма има табела, че това са останки от православна църква. Никъде не уточняват, че е била българска.Но друга православна власт, освен тази на българския владетел, през 13-ти век в Северин не е имало. Затова се смята, че храмът, който много наподобява българските търновски черкви от онова време, е бил построен от Михаил Шишман. Всъщност, едва с установяването на българската власт, крепостта се сдобива с храм и укрепленията й са разширени.

Според българския учен Тервел Попов: „преди да стане български цар, Михаил Шишман владее обширни земи на север от Дунав в днешна Олтения, които по територия са по-големи от владенията му южно от реката. Затова е схващан от ромеите като господар на българите отвъд Дунав. За българската власт в Северинската област свидетелства и грамотата на унгарския крал Карл Роберт от 27 март 1329 г. В нея пише, че унгарският магистър Дионисий е завладял „крепостта, наречена Гурен (дн. Гура – Веий в Румъния), намираща се в България“ (castrum Guren vocatum in Bulgaria habitum) под властта на „деспота или владетеля на Търново (despoti sive ducis de Torno)“).“

Днешното селце Гура Вей се намира на 12 километра на северозапад от Дробета Турну Северин, на главното шосе за Тимишоара и Западна Европа. Оказва се, че в началото на 14-ти век там също е имало твърдина с малък български гарнизон – нейните останки до момента остават неразкрити. При Михаил Трети Шишман тази отвъддунaвска област е под прякото управление на Търново.