СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ДРУГАТА СТРАНА

Тайнственият Сен-Джон Перс

Кратък очерк за един от най-прекрасните френски поети на 20-ти век

Сен-Джон Перс(1887-1975) е литературен псевдоним на френския дипломат Алексис Леже, удостоен с Нобелова награда за литература през 1960 година.
Мнозина го определят като „един от най-странните френски поети на 20-ти век” , може би , защото творчеството му трудно подлежи на някакви класификации и литературни анализи. Ритмичната поетична проза, морските простори, смесването на образи от древните митологии и индустриалния 20-ти век, човеколюбието, изискания стил и мистерията около литературния псевдоним превръщат Леже в една от литературните знаменитости на своето време. Почти през целия си живот той пише инкогнито, под чужда самоличност , и никога не смесва поета Сен-Джон Перс с френския дипломат от кариерата Алексис Леже.

Алексис Леже е роден на 31-ви май 1887 година в семейството на богати френски плантатори на карибския остров Гваделупа. Безгрижното детство сред сините лагуни оставя дълбок отпечатък във въображението на бъдещия поет.

Според Пол Клодел, Сен-Джон Перс е поет извън времето. Той е може би „един най-некнижните литератори на 20-ти век”. Поемите му излъчват топлота, не ухаят на мастило, а на истинско познание за живота.

От 1911 г. Леже започва работа в Министерството на външните работи. През 1916-1921 г. е секретар на френското посолството в Пекин. През 1921 г. участва във Вашингтонската конференция и е забелязан от ръководителя на френската делегация Аристид Бриан, който го назначава за свой сътрудник. В Париж посещава литературните кръгове и е близък с Пол Клодел, Андре Жид и Пол Валери.

През 1924 година за първи път използва псевдонима Сен-Джон Перс, съставен от името на апостол Йоан и името на римския поет от първи век Персий. През 1940 г. е уволнен от поста си поради несъгласие с официалната френска политика спрямо Третия райх и настъпващия фашизъм. Леже емигрира в САЩ и работи в Националната библиотека на Конгреса. Правителството на Виши му отнема френското гражданство. Леже остава в Америка и след края на Втората световна война, въпреки че периодично се връща за кратко в родината.

На български Сен-Джон Перс е превеждан от Андрей Манолов, Лиляна Стефанова и Георги Мицков. /Уикипедия/

из "АНАБАЗИС"

превод от френски: Георги Мицков, Андрей Манолов

Камбани

Човече стар, със голите ръце,
Крузо, отново между хората...
Ти плачеше, или така на мене ми се стори,
когато слушаше от кулите на старото абатство
как се разливаха подобно прилив
въздишките на старите камбани над града.
О, Прояснение, ти плачеше
като си мислеше за бриза под луната
и за тътнежа на далечни брегове.
или си спомняше за странна музика,
която се поражда и заглъхва
под тъмното крило на вечерта
като заключени вълни
във морска раковина,
в които продължава да звучи морето...
1.
В червените паници слиза ритъма
на пълното доволство.
над покрива се плъзгат тъмни ивици като звезди.
Спокойните пристанища оглеждат своя сън във детски
образи.
Бъди човек със кротък поглед, който се усмихва мълчаливо
под тихото крило на свойте вежди
със полет съвършен, под неподвижните си клепки
отново обходи познатите неща,
които си видял, и поеми
измамните пътеки на морето
и от брега на неподвижните си мигли
ни покажи ония обещани острови
и ни кажи със опита си
като човека, който казва на младежа: "Ти ще видиш..."
Младежът само се разбира с кормчията на кораба.
2.
..О, имам повод и какво да възхвалявам.
Ти, мое чело, парещо под жълтите ръце,
о, мое чело, спомняш ли си колко нощна пот те е обливала?
За трескава и пуста полунощ и блудкавия вкус на щерна?
Припомняш ли си синята зора и нейните цветя, танцуващи
във залива на утрото,
и пладнето, по-звучно от бръмчащите комари,
за бързите стрели на оцветеното море?
О, имам повод, имам повод и какво да възхвалявам.
На кея имаше огромни кораби със музика и хълмове
с бакамови дървета; звучно капеха узрели плодове
с избухващи черупки.
Сега къде ли се намират тия кораби огромни
с музика на кея?
О, колко палми... Но тогава
морето сякаш беше по-достъпно и гъмжащо
с мними заминавания.
И етажирано като небе над плодните градини,
то се задавяше от златни плодове, от птици
и от теменужени риби.
Какви ухания упойни обгръщаха най-бляскавите върхове
и сякаш че опиваха с дъха на прежни времена,
а през изкуствения, направен от канелово дърво,
във бащината ми градина - о, превземки,
бълнуваше един смутен и тайнствен свят от броня,
люспи и черупки.
(...О, имам повод и какво да възхвалявам.
О, приказка благословена,
софра богато наредена.)
3.
Сега ме оставете да си ида.
Ще поизляза сам, защото съм зает:
очаква ме любимото ми насекомо
и с него имам нещо да разисквам.
Окото му, макар и грубо, златна капка,
чепато и тъй странно с пъпчици,
подобно на плода на кипариса,
ме прави неизказано щастлив.
Освен това аз съм в съюз
със синьожилестите камъни,
о, оставете ме да поостана седнал
между самотното приятелство на мойте колене.