Любовта като звезда и анти-материя

Прилича на огромна звезда,
която се носи
на рамото на вечерта
като кораб от въздишки.

Тъмни са платната
от въздушни прегръдки.

А предателят е потаен,
крие се като прилеп
от отровна сянка,
по очертанията на
небесното светило.

Доверието се стопява
като снежинка върху стъклото.

Така огромната звезда,
която сияе
върху гърдите на вечерта,
се превръща
в черна дупка от антиматерия.

Предателството
я изсмуква в себе си.

Този, когото си обичал,
се оказва черен
като сажда,
заседнала в гърлото.

Млечният път е тялото,
от което се отричаш.



/15.01.2025/