"Йо"

Да се разхождам
по тънкото въже от облаци
като по струната на твоята китара

и да чувствам как пръстите ти
- полъха на вятъра -
ме носят
между клоните на дърветата,
над повърхността на
на локвите,
в прегръдката на тревите,
по склоновете,
където спряла е луната
и пие мрак в огромни чаши,
и виното от тъмнина
се превръща в блед сумрак
на хоризонта.

И някъде в далечината се чува гръм,
започва лятна буря -
това е музиката,
дошла от сърцевината на нощта:

там, където мога да потъна в теб,
да опозная извивките ти,

да почувствам музиката
на миглите ти
как тихо
стъпват по въздушните акорди

и се изкачва светлината в теб,

да пронизвам дълбините ти,

като огромна риба от пламтящи залези
да слизам в теб отново,

да свиря и да бъда свирен
от твоите светещи галактики,
красиви стонове
и пълни с мрак
безплътни раковини

прониквам в цветето ти

зора огромна изплува
от прегръдката ти.

Вече не съм аз,
а мелодия
от облачната струна,

опънато въже
към други светове.



/02.12.2025 /