Жена с китара

Пръстите й -
чапли,
разпъват въжетата от светлина
със стъпките си -

И оттекват световете
под перата им.

И се стичат градове,
небеса и тъмни зверове
от туловището
на
безплътната китара.

От слънчевите струни,
по които играят пръстите й,
излизат кораби, луни и ветрове.

Но аз се закрепвам за усмивката й,
защото музиката
се лее
по контурите на устните й,
без да казва нищо.

Съзирам тъмните контури
на място топло и уютно:

прегръдка мека
сред водната повърхност
на втечнената китара,

в която се превръща тялото й,

докато свири
по слънчевите нишки.



/22.10.2025/