* * *

Бели са лъчите,
бели са дрехите на разцъфналите вишни,
в синята безпределност отвъд клоните им
сияещ кораб от лунни нишки
едва прозира в дневната светлина,
контурите му са полет
на могъща птица,
завърнала се в светлината,
и самата тя - бяла и уханна светлина,
която се стича
във формата на разцъфнали гласове
по короните
на ябълките,
крушите и магнолиите.

Време е да скоча
в синята прозрачност на деня
и да бъда вятърът,
който пише стиховете
в косите и полите на жените,
когато крачат рано сутрин
към слънцето
и търсят откровения.


(15 април 2022 г)