Исторически очерци от Емил Кацаров

Бѣлградъ в Седмоградско

Трансилвания попада под българска власт около 805 година. И при най-скептичните оценки, областта, в нейната цялост, остава под българска власт минимум 100 години. Макар днес в Румъния да се премълчава този факт, в Трансилвания и Карпатите все още има доста наименования на местности и селища от онова време (споменати са в историческите документи), чийто произход е очевидно славяно-български/български и нямат нищо общо нито с даките, нито с римляните, нито с аварите, нито с маджарите или власите. Към 9-10-ти век областта е рядко населена, полупланинска.

Трансилвания е известна със залежите си от каменна сол, сребро и злато. Най-голямо икономическо значение имала солта. Тя била по-скъпа от златото, защото, освен кулинарната си стойност, била единствената възможност за трайно консервиране на месни и рибни продукти, а и била незаменим източник в скотовъдството (овцете и преживните животни имат нужда да ближат сол, за да са здрави).
Към 9-10-ти век в Трансилвания имало седем сравнително големи укрепени селища – основната им функция била да охраняват добива и търговията със сол. Шест от тях са с български произход на наименованията. Това са Слон , Желинград, Белград , Сланик (Турда), Дъбика и Бихар (Бихаря). Четири от тези селища са военни крепости, охраняващи пътя на солта на юг – към Плиска, Преслав и Константинопол, и на запад – към Западна Европа. `Според българския учен Георги Ал. Никулкин, общото между изброените укрепени селища от онова време бил квадровият градеж от плисковско-преславски тип.

Той е аналогичен със строителната традиция на столиците Плиска и Преслав.
Едно от най-ярките доказателства за българското минало в Трансилвания е град Бѣлградъ, днешната Алба Юлия. По времето на Омуртаг, когато се учредяват комитатите, се появяват няколко укрепени „бели града“ в граничните области на българската държава. Такива са Белград (днешен Берат в Албания), Белград на Дунав (днешна Сърбия), Белград в Седмоградско (Алба Юлия) и Белград на Днестър (днешният Белград Днестровски в Украйна).
В Алба Юлия днес няма и следа от българския ранносредовековен пласт.

От археологическите обекти от римския период, които са изложени в центъра на града – туристите направо биват препращани към унгарското и австро-унгарското минало.През 3-ти век там процъфтява малко военно римско селище, с чиито руини се гордеят днес румънците. Римската крепост обаче е ползвана от авари и българи, като българите я доизграждат и оформят според собствените си разбирания за фортификация. По подобие на римския Дуросторум, който става главна резиденция на българските владетели през 9-10-ти век.

Знае се, че по времето на българското управление в Бѣлградъ/Алба Юлия се добива каменна сол.

За огромното значение на тази икономическа дейност свидетелства писмото на източно-франкския/немския владетел Арнулф до българския владетел Расате, в което го моли да прекрати търговията с каменна сол в Трансилвания с Великоморавия. Това се случва през 892 година, когато България и Източно-франкската държава се сближават, а Арнулф започва война с великоморавския владетел Светополк. Целта е България да прекъсне потока на стратегическата суровина към Централна Европа, за да не може Светополк да се обогатява с търговия и препродаване на каменна сол, добита в българската Трансилвания.
Известен факт е, че изведнъж по времето на Крум българската армия се сдобива с тежка конница.

Доспехите и въоръжението на подобен тип войска е скъпо и непостижимо за бедна степна държава. А приемникът на Крум, Омуртаг, разгръща невиждано по размери строителство на крепости, мостове, пътища и дворци.Благодарение на него са повечето каменни български надписи от времето на първата българска държава. Те е трябвало да внушават усещне за мощ и имперско величие (по подобие на каменните надписи в Римската империя). За всички тези начинания са необходими средства, които най-вероятно идват от новозавоюваната Трансилвания. Особеното на тази област е, че тя е обградена от изток и юг от планини, рядко населена е по онова време, но има огромни ресурси за добив на каменна сол, злато и сребро. В областта е имало три основни типа професии – добиващи сол (работещи в солните мини), търговци и скотовъдци. И цялата тази обширна територия, гориста и осеяна с малки планински масиви, е пазена само от няколко по-значими крепости, разположени по карпатските проходи на юг, и на подстъпите към водните пътища по Тиса и Дунав – на запад.

Това донякъде обяснява защо, важната икономически, но периферна област за българската държава е отбранявана трудно, когато в нея през североизточните карпатски проходи нахлуват свирепите номади - маджарите.
Липсата на тежката българска конница по времето на Самуил променя изцяло тактиката на водене на война от българите. По онова време България е загубила повечето солни мини в Трансилвания, както и североизточния столичен хинтерланд, където традиционно се отглеждали българските бойни коне.

Все пак до началото на 11-ти век българската власт държи позиции в юго-западния край на Трансилвания – около устието на река Тиса в Дунав и прилежащите малко по на север буферни територии.

В днешната Алба Юлия всички основни туристически забележителности са разположени във и около военната крепост, построена от австрийците през 18-ти век.

Съоръжението е под формата на гигантска звезда – с типичните фортове, бастиони и ровове от онова време. Тя е отлично запазена и социализирана. Във вътрешността й са сградите на някогашните казарми на австрийския гарнизон, католическата катедрала, а през 1918 година там е издигнат огромен православен храм в памет на присъединяването на Трансилвания към Румъния.
Между тези обекти са разкрити части от римския археологически пласт – доста скромни в сравнение с нашите римски градове, бани и крепости, но все пак достатъчно видни и открояващи се сред сградите и архитектурата от 18-19-ти век. Някои учени твърдят, че една от разкритите църкви от римските развалини много наподобява по градеж базиликата в Плиска - предполага се, че е строена от българите.

span>Това донякъде се подкрепя и от сведението, че първият маджарски управител на Трансилвания приема християнството от българите именно в Бѣлградъ/ Алба Юлия. На място обаче аз не успях да се ориентирам в коя част от „римските руини“ са основите на тази българска базилика.
Алба Юлия днес е много красив и добре поддържан град. Областен център е, но е сравнително малък – около 50 хиляди жители. Атмосферата му наподобява по-скоро Брашов, има нещо западно като дух и устройство, но се различава доста от типично маджарските градове в Трансилвания и Банат.

Струва си да се разходите из австрийската цитадела – ровът днес е красив парк с атракции за спорт, има много приятна пицария и ресторанти, а горе – в самата „звезда“ на крепостта са автентичните сгради от 18-ти век.
Направи ми впечатление, че за разлика от други румънски градове, Алба Юлия е много чист. Повечето местни живеят в еднофамилни къщи с дворове, с добре поддържани морави и градинки. Хората изглеждат заможни, но цените в ресторантите не са високи – напълно съпоставими с тези в България.

За сравнение, нощувката в семеен хотел в широкия ценър на града – двустаен апартамент с осигурен охраняем паркинг, беше малко по-скъпа от нощувката в частното жилище в Тимишоара, но условията бяха в пъти по-добри.Алба Юлия се превърна в едно от любимите ми места в Трансилвания. За съжаление, краткият престой не ни позволи да обиколим планинските райони около града, където има села, чието население все още е пазело спомена за българския си произход до края на 19-ти век. Това не са били „местни“, а бежанци от България, избягали от османската власт през 14-17-ти век.

Логичен е въпросът къде изчезва българското население след завладяването на областта от унгарците? То не изчезва, за това говори част от местната топонимия. Постепенно е претопено. До 12-ти век Трансилвания продължава да е много рядко населена - така, че българо-славянските поселения в Седмоградско са били доста скромни по размер и брой.След идването на унгарците, някои от местните български аристократи преминават на унгарска служба - един от българските областни управители, описан в унгарската анонимна хроника, се предава, след обещанието, че ще запази социалното си положение и властова позиция. Някои автори твърдят, че унгарската инвазия в Трансилвания става възможна, след като славянското рутенско население в северо-източните Карпати е подкупено да пусне маджарите през проходите.

На страната на езичниците номади минават и някои българи, които явно са били недоволни от политиката на Борис и Симеон, свързана с християнизацията на българския елит. Това са обаче теории, липсват неоспорими сведения в тази посока.
Факт е, че след падането на българската власт в Преслав, териториите на север от Дунав, с изключение на Банат , не изглежда да са част от българската държавност, макар там да остават някакви български селища – за това говорят останките от така наречената култура „дриду“. Очевидно на север от Дунав, особено между Карпатите и Дунав, териториите са били рядко населени и са нямали потенциал да продължат българската държавност след падането на България под ромейска власт през 1018 година.

В Трансилвания българският елемент през 9-10-ти век като, че ли е бил по-силен, но областта е завладяна от унгарците след ожесточена съпротива. Така, след 1018 година, Византия не прекрачва на север от Дунав, но в тези земи липсва българска държавност – територията на по-късните Влахия и Молдова се превърщат в буферна зона, населявана от номади, идващи от изток – предимно узи и печенеги, и остатъци от заселилите се по-рано българи, силно отслабени след походите на варягите и падането на България под ромейска власт. От 13-14-ти век в Седмоградско за заселени много саксонски рудари и немци, кумани и славянизирани алани. Тези вълни още по-силно променят етническия облик на областта, в която по онова време мигриращото, със сезонното си скотовъдство, влашко население вече е мнозинство.

Каквото е останало като квази-българско население в Трансилвания в по-късните векове, унгарците го наричат с термина „шкеи“, който днешната румънска наука спекулативно превежда с думата „славяни“. Прави се всичко възможно да бъде изтрит споменът за българското минало на Трансилвания.