СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ДРУГАТА СТРАНА


СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ДРУГАТА СТРАНА


Responsive image




Татко

В леярската пещ на нощта
баща ми отливаше,
чугунени богове,
машинни детайли,
части от метафизични слънца,
люспи
на чудовищни птици,
населяващи
неизменно сивото небе,
в чиито краища прозираха
гигантските портрети
на същества от Преизподнята:
Ленин,
Димитров,
и Енгелс,
сред рояци алени пчели
и капки от акварели
на френски импресионисти -
ние бяхме там
с червени връзки,
в евтини дървени бунгала
и заводски карти за почивка
край морето.


Баща ми пиеше ракия,
седнал върху опашката на среднощна комета,
в най-тъмния ъгъл на нощта
очите му отиваха отвъд звездите,
разказваше за бронзови хора,
летящи над езера и градини,
опасни пратеници от други светове,
метафори на отчаяние, оптимизъм
и надежда,
разказа ми, че ме срещнал
в съня си, когато съм бил
на 3 месеца,
прогонил съм бронзов човек,
който му казал, че е време да тръгва.
След 40 години, когато умираше,
"знаеше, че е време да го отведат"
белите ангели, сянката на майка му,
спомена за селската глъч от детството.


След работа баща ми ухаеше на сажди,
с черни криле и кашлица го даряваха
пещите и гигантските комини,
край които отливаше
машинните детайли на бъдещето.
Черната прежда на саждите потъваше в умовете и сърцата
на леярите -
за да избягат от сивото небе нощем,
те пиеха до самозабрава
в складовите помещения,сред гигантските халета
и черните бани
на металургичните колоси,
и се прибираха, летейки през прозорците
като грижовни гарвани,
уморени от играта на червени знамена, сърпове и чукове.


Когато умираше,
тялото на татко
беше леко
като материя от бледа светлина
в предверието
на безкрайната нощ.
След смъртта
го заровиха.
Потъна дълбоко
в мрака
и не се върна.
Аз сега го сънувам.
"Чакай ме, тате. Този път не успях да прогоня бронзовия човек."


/11-ти юни 2023 г/