СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ДРУГАТА СТРАНА


De Profundis

Широко отворена уста на дънна риба,
отворени широко,
очите ми поглъщат светлината,
едва сега съзирам облаците,
отдолу червеникавата глина на града
е като люспите на дракон,
слял се с островното плато;
широко отворена уста
на дънна риба – очертанията на крепостта,
аленееща като засъхналата кръв
на древен войн,
червеникавата глина на града
се рони тихо,
почти безкрайното примигване
на моите клепачи я приспива,
сякаш времето се свива
в слънчевия диск,
пламтящ под слепоочията,
отворени широко
очите ми проникват през стените:
нетрайната материя
/губеща се за секунди/
на хората облечени
във бели туники;
пъстротата на тържищата
като шарките на папагал
от цветен пясък
/за миг изтрит
от вятъра нехаен/;
луната в зениците на чайките
/изгубила се в утринта/;
виденията на татуирания жрец
разговарящ с боговете
и от лунната паница
сипещ свойте дарове;
писанията на книжовника
и йероглифите му
като живи птици…
Устата се затваря глухо
като резе на древна порта,
видяна във съня,
настъпва краткотраен мрак,
в душата си усещам
белотата на стените
в стаята, в която съм затворен;
зловоние на хлорна вар,
на мъжка пот
и бобени пръдни,
новобрански център, Ямбол, юли 2000;
небето е огромно
през прозореца отсреща,
в друга стая
безкрайна като светлината
очите ми проглеждат,
там островът и червенеещият град
са леки като бриза
и песента на славея,
когото си представям;
една триера
безплътна като лунна нощ
се врязва в бреговете,
устата се отваря,
потъвам във тунела
до следващата утрин,
до живота следващ;
люспите проблясват като мисъл,
като недовършена поема,
впива звездната си котва
в хълмовете платноходът,
очите се затварят,
когато се събудя…
кой ли ще съм аз ?